Законът за Кармата Част 1. 

Въведение.

 

Все по често и по-често в нашите разговори, в книгите, в средствата за масова информация, се среща думата „карма“. В повечето случаи тя се използва като синомим на участта, съдбата и се свързва с будизма, откъдето, както се смята, този термин е стигнал до нас. Ако ни се случва нещо лошо, ние казваме – „лоша карма“. По-рядко, понятието карма се свързва със Закона на Мирозданието.

karma 01 1Какво все пак е истинското значение на това понятие?

За значимостта на този Закон се говори много ясно в Посланието на Възлюбения Сурия от 15 юни 2011 г. „Този Закон наистина е главен и основополагащ Закон на тази Вселена“(1).

На нас ни е много трудно, от човешка гледна точка, да разберем значимостта на този Закон, така както ни е трудно да обхванем в съзнанието си мащаба и безграничността на Вселената.

Според последните данни на учените в нашата Вселена съществувaт повече от 50 000 млрд. галактики. Във всяка галактика има около 100 млрд. звезди. Както смятат учените, всяка звезда във Вселената има минимум 2 планети, които се въртят около нея(2). И във всички тези милиарди светове, съществуващи в нашата Вселена, главен и основополагащ Закон, по който те живеят, е Законът за Кармата. И наистина, голяма беда за човечеството е, че по-голямата част от него не знае за този ключов Закон, по който живее цялата Вселена. Навярно, както мравката не осъзнава, че живее в света и е част от него, така и ние, явявайки се част от голямата Вселена, не подозираме за съществуването на Законите, по които тя и ние заедно с нея живеем, но въпреки това ние не преставаме да бъдем нейна частица.

В много свои Послания Владиците говорят за важността и първостепенното значение на Закона за Кармата. Най-ярко за значението на този Закон за по-нататъшната еволюция на човечеството е казано в посланията на Възлюбеният Сурия и Възлюбеният Иисус.

 

Възлюбеният Сурия, 23 юни 2005 г.: karma 01 2

„Познаването на Закона за кармата е първата крачка, която е необходима на всеки индивид, за да не греши и да действа в живота си, като се ръководи от Божествените принципи.

Затова основна задача на всеки от вас в най-близко време е, да бъдат запознати колкото е възможно повече хора със Закона за кармата или възмездието. Най-доброто ще бъде личният пример, който ще дадете на вашето дете, на семейството си, на вашите колеги в работата.“

 

Възлюбеният Иисус, 27 юни 2013 г.:

„Поколенията от хора, които се отдръпват в своето съзнание от Бога и не се стремят да разберат вечния Закон на мирозданието, пораждат последствия за своите потомци, водещи към пълна деградация и безнравственост. И нарушаването на всички морални норми вече се приема като нормално.

Ако в съзнанието на поколения от хора се заличава знанието за Закона за Кармата, всяко следващо поколение все повече и повече се плъзга към безбожието и нарушаването на нравствения закон. Защото хората престават да чувстват връзката между онези беди, които им се струпват и техните собствени постъпки, които водят до тези беди.

Институцията на църквата, призвана да удържа хората в рамките на Божествения Закон губи своето значение дотолкова, доколкото хората губят вярата си и се отдалечават от нравствените идеали.“

 

Т.е., по същество, знанието за Закона за Кармата в настоящия момент е критично важно не само за всеки от нас поотделно, но и за продължаването на еволюцията на човечеството като цяло. Именно неразбирането на действието на този Закон е причина за плачевното състояние, липсата на идеали, безнравствеността и бездуховността, в което се намира човечеството сега.

 

Трактовка на понятието „карма“.

Карма-йога като път за освобождаване от кармата.

 

Да се обърнем към речниците.

karma 01 3В Укипедия е записано: „Карма, Камма (санскр. कर्म, пали kamma - „причина-следствие, въздаяние“, а също така „работа, действие, труд“), е едно от централните понятия в индийските религии и философии, вселенски причинно-следствен закон, според който праведните или греховните действия на човека определят неговата съдба, страданията или наслаждения, които той изживява. Кармата е в основата на причинно-следственната последователност наречена самсара[1] и се прилага предимно за разбиране на връзките, надхвърлящи рамките на едно съществуване.<…>

Законът за Карма реализира последствията от действията на човека, както с положителен, така и с отрицателен характер, и по този начин прави човека отговорен за своя живот, за всички страдания и наслаждения, които той му носи. Действието на закона за кармата обхваща както миналите, така и бъдещите животи на човека“(5).

Малко по-различно определение за Карма се дава в Теософския речник на Е.П.Блаватска:

„Карма (санскр.). Физически означава действие; метафизически – Закон за Въздаянието - Закон за причините и следствията или за Нравствената Причинност… нито наказва, нито награждава, тя е просто един Всеобщ Закон, безпогрешно и, така да се каже, сляпо направляващ всички други закони, пораждащи определени резултати по линията на съответстващите им причинности. Когато Будизмът учи, че „(във всяко същество), съществува онова духовно зърно, което единствено надживява смъртта и се съхранява при преселването“, или превъплъщението, това просто означава, че след всяка Личност не остава нищо, освен породените от нея причини; причини, които са неумиращи по своята същност и които е невъзможно да бъдат премахнати от Вселената, докато не бъдат заменени от своите законни следствия и, така да се каже, не могат да бъдат измити, и такива причини – ако не бъдат погасени по време на живота на породилата ги личност от съответстващите им следствия – ще последват превъплътеното Его и ще го настигнат в следващото въплъщение, докато не бъде установена пълна хармония между следствията и причините“(6).karma 01 4

Карма има значение на „действие“ или „дейност“, по друг начин казано този Закон се трактува като Закон за причината и резултата от дейността и нейните последствия. Важно е да се отбележи, че Карма - това не е съдба или участ. Съществува Закон за свободната воля и всеки човек сам твори своята съдба, действайки в съответствие със свободната си воля. Според Ведите, ако сеем добро, ще пожънем добро; ако сеем зло, ще пожънем зло. Кармата представлява съвкупност от всички наши действия и техните последствия както в това, така и в предишни въплъщения, които определят нашето бъдеще. Смята се, че въздействието на кармата може да се преодолее чрез дейност, която не е привъзана към плодовете от тази дейност.(5)

Понятието карма има своите корени в ранните Упанишади[2], според които всички живи същества носят отговорност за своята карма – своите действия и техните последствия – и за своето освобождаване от кръговрата на раждането и смъртта, т.е. от самсара.

Ако искаме да постигнем някакви лични цели, тогава ние попадаме под въздействието на Кармата и се обвързваме с нея. Упанишадите смятат, че ние можем да се освободим от кармата само чрез социално служение, извършвайки безкористни действия. В книгата „Индийска философия“ се пояснява: „Докато живеете по този начин (действайки безкористно – бел. на състав), няма начин, по който кармата може да ви върже“. Това, което ни привързва към веригата раждане и смърт не е действието като такова, а именно егоистичното действие. Във времето, когато индивидът е бил винаги готов да възложи бремето на отговорността за своето поведение на провидението, на звездите или на някакви други същества, доктрината на карма твърди, че човекът „обвързва самия себе си със себе си …. както птицата се обвързва с гнездото си“. Над нас тегне не тъмната съдба, а нашето собствено минало. Ние не сме жертва на преследваща ни участ. Страданието е разплата за греховете“(7).

karma 01 5Едно от първите драматични описания на Закона за Карма може да се намери в „Бхагавадгита“, която е част от епоса „Махабхарата“. Един от главните герои на този епос Арджуна, готвейки се за битка, осъзнава, че в редиците на неговите противници се намират членове на неговото семейство, негови учители и наставници. Изпадайки в смут, Арджуна решава да не участва в сражението. Кришна, изпълнявайки ролята на водач на неговата колесница, покрай другите неща разяснява на Арджуна понятието „дълг“ и го убеждава, че е негов дълг да се сражава в предстоящата битка(5).

Кришна дава на Арджуна също така учението за Карма-йога, или правилното действие, което освобождава от карма.

„Този, който предано служи на Господа, още в този живот се освобождава от последствията от добрите и лошите си постъпки. Затова посвети живота си на йога, която е най-съвършена от всички дейности.

Служейки на Господ, великите и предани мъдреци отхвърлят от себе си бремето на последствията от дейността си в материалния свят. Така те се измъкват от кръговрата на раждането и смъртта и достигат обителта на Бог, където няма страдания.

Този, който остава невъзмутим, понасяйки тройни страдания, който не изпада във възторг, когато при него идва щастието и който се е избавил от привързаностите, страха и гнева, се нарича мъдрец, обуздал своя ум.

Този, който, живеейки в материалния свят, е свободен от светски привързаности, който не се радва много, когато му се случи нещо хубаво и не се ядосва, когато му се случи нещо лошо, притежава съвършеното знание.

Ти можеш да изпълняваш предписаните ти задължения, но ти нямаш право да се наслаждаваш на плодовете на своя труд. Никога не смятай, че резултатите от твоите действия зависят от теб, но въпреки това не се отказвай от изпълнението на своите задължения.karma 01 6

О, Арджуна, изпълнявай своя дълг невъзмутимо, без привързаности, без да се безпокоиш за победата или поражението. Такова умение да владееш себе си се нарича йога“.

По-нататък Кришна казва много важни слова за това, че истинска дейност, освободена от Карма може да се извършва само тогава, когато тази дейност се явява жертва или посвещение на Бога. Кришна говори за първоначалния смисъл на жертвоприношенията към Бога, който в последствие е бил изгубен. Наистина най-голямата наша жертва, докато се намираме в този плътен фзически свят, може да бъде тази жертва, когато всичките си дела и дори мислите и чувствата си посвещаваме на Бог и извършваме всичко в името на Бога, т.е. посвещаваме изцяло живота си на Бога.

„Всякакви задължения трябва да се изпълняват като жертвоприношение към Господ Вишну, иначе те приковават човека към материалния свят. Затова, о сине на Кунти, изпълнявай своя дълг заради удовлетворението на Вишну, и ти ще се освободиш завинаги от материалното робство“.

Кришна също така описва истинският карма-йог, който в дейността си достига просветление.

„Този, който действа, без да се стреми да се наслаждава на плодовете на своя труд, притежава цялата пълнота на знанието. Мъдреците казват за такъв човек, че всички следствия от неговите действия са изгорели в огъня на съвършеното знание.

Свободният от привързаност към плодовете на своя труд е винаги удовлетворен и от нищо независещ, той не извършва кармични действия, макар че се труди неуморно.

Когато човек, притежаващ божествено съзнание вижда, чува, усеща, усеща миризми, храни се, ходи, спи или диша, той винаги знае, че самият той не прави нищо. Той знае, че когато беседва, изпразва червата или пълни стомаха, отваря или затваря очи, това просто е взаимодействие на материалните чувства с обектите на възприятие, но той самият не е причастен към всичко това.

karma 01 7Също както водата не намокря листото на лотоса, грехът никога не опетнява този, който изпълнява своя дълг без да се привързва към плодовете на своя труд, принасяйки ги в жертва на Върховния Господ.

Съвършеният йог вижда Мен, пребиваващ във всички живи същества, а всички живи същества – пребиваващи в Мен. Наистина, осъзналата себе си душа вижда Мен, единния Върховен Господ, навсякъде.

За този, който вижда Мен във всичко съществуващо и всичко съществуващо - в Мен, Аз никога няма да бъда изгубен и той никога няма да бъде изгубен за Мен“(8)

Е.П. Блаватска в работата си „Карма, или Законът за причините и следствията“ също описва карма-йога като път за освобождение от кармата.

„Самоотвержената дейност без мисъл за себе си води до вътрешно израстване на човека, безкористието очиства неговото сърце: така се осъществява двойното условие за праведен живот – дейност и липса на желания, което изглежда несъвместимо.

Безкористната дейност, заменяйки нашите лични интереси с интересите на общото, постепенно ще ни доведе до отъждествяването на нашето „аз“ с всички, а оттук и до освобождението.karma 01 8

На санскрит пътят за освобождаване от егоизма се нарича „Карма-Йога“, от Карма – дейност и Йога – единение. Той еднакво води до очистване на сърцето, независимо дали човек върви по „пътя на Мъдростта“ или по „пътя на Религиозното Чувство“ и изисква човекът да изпълнява охотно своя дълг, в който е изразена неговата Карма. Такова спокойно и безропотно изпълнение на своя дълг, изразено в безкористна дейност, е единственият ключ към щастие на земята. То успокоява и укрепва нашият дух, премахвайки най-мъчителната от всички тревоги – мисълта за себе си. Само в успокоения дух се разкрива истината. Тя се отразява в неговата дълбочина както небесата се отразяват в светлите води на тихо планинско езеро“.(9)

Също така, Е.П.Блаватска казва, че процесите на създаването на карма и освобождаването от нея са неминуеми и закономерни етапи от еволюцията на душата на човека. В следващите глави ще видим, че това е много съзвучно с разбирането, което дават Възнесените Владици в Посланията, предадени чрез Т.Н. Микушина, където кармата се описва като „учител“ за развитието на нашата душа.

Е.П.Блаватска пише: „В зората на своето земно съществуване човек жадно граби за себе си всичко, което може да заграби, всичко, което иска неговата стихийна жажда за живот. С това започват житейските уроци за човека. Той стъпва на „Пътя на Изпълненията“("Путь Выступления") както древните индуси наричат началото на еволюционния път на човека. На този начален етап човек отъждествява себе си със своята външна форма, със своето тяло и това е нужно защото грубите, резките съприкосновения от вън са необходими, за да разбудят спящото съзнание на човека-младенец, да разгорят искрата на съзнанието в ярък пламък. Да почуства отчетливо своето „аз“, да го отдели от останалата Вселена като център на самосъзнание, за това са нужни тези телесни граници, затварящи в себе си частицата от общия живот, който ние усещаме като своя личност. Това ограничение на живота, свиването му в тесните граници на нашата личност представлява егоизма. На „Пътя на Изпълненията“("Путь Выступления") егоизмът е необходим – той ще роди karma 01 9желание, желанието ще предизвика дейност, а чрез дейността човек расте. В началото човек иска само за себе си, по-късно егоизмът се разширява и обхваща първо семейството, след това племето, народа, държавата. И в тези разширени граници човек все още се стреми да взема колкото е възможно повече от природата и от останалите хора за себе си, за семейството си, за народа си, и това продължава докато душата му се насити и повече няма да иска да взема. С това и завършва „Пътят на Изпълнениятa“("Путь Выступления") След това той започва да се обръща назад и човекът стъпва на „Пътя на възвръщането“, на който свършва желанието му да взема и възниква също толкова повелителната потребност да отдаде обратно всичко, което е взел от света, от природата и от хората. Без това връщане не може да бъде възстановено нарушеното равновесие, не може да се осъществи справедливостта, върху която се крепят всички светове.

На Пътя на Изпълненията… човек създава своята Карма. Той жадно се сдобива с едни или други неща, прави усилия, напряга волята си, движи се напред, тласкан от желанието, но щом овладее предмета на своето желание, желанието се сменя с равнодушие и разочарование, полученото престава да му носи удовлетворение и той отново със същата жажда започва да се стреми да към други неща“(9).

Лекцията подготви Жана Новичева.

 

Списък на литературата

  1. Слово Мудрости-14. Послания Владык через Т.Н. Микушину. – Омск: Издательский Дом "Сириус", 2011. – 80 с., цв. ил.
  2. Наша-вселенная.рф [Электронный ресурс] /Количество галактик во вселенной. – Электрон. дан. – Режим доступа: http://vsellennaya.ru/uncategorized/kolichestvo-galaktik-vo-vselennoy.html/, свободный. – Загл. с экрана.
  3. Слово Мудрости-1. Послания Владык через Т.Н. Микушину. – Омск: Издательский Дом "Сириус", 2014. – 540 с., цв. ил.
  4. Слово Мудрости-18. Послания Владык через Т.Н. Микушину. – Омск: Издательский Дом "Сириус", 2013. – 72 с., цв. ил.
  5. Википедия [Электронный ресурс] /Карма. – Электрон. дан. – Режим доступа:http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0, свободный. – Загл. с экрана.
  6. Энциклопедии & Словари [Электронный ресурс] / Теософский словарь Е.П. Блаватской. Карма. – Электрон. дан. – Режим доступа: http://enc-dic.com/theosophy/Karma-1350/, свободный. – Загл. с экрана.
  7. Духовные и священные писания [Электронный ресурс] / Сарвепалли Радхакришнан. Индийская Философия. – Электрон. дан. – Режим доступа:http://scriptures.ru/indiyskaya_filosofiya_1_04_18.htm, свободный. – Загл. с экрана.
  8. Электронная библиотека ModernLib.ru [Электронный ресурс] / Бхагават-гита как она есть. – Электрон. дан. – Режим доступа: http://modernlib.ru/books/bhaktivedanta_svami/bhagavatgita_kak_ona_est/read/, свободный. – Загл. с экрана.
  9. Шамбала [Электронный ресурс] / Е.П. Блаватская. Карма или Закон причин и последствий. – Электрон. дан. – Режим доступа:http://www.myshambhala.com/books/blavatsky/Blavatskaya_Karma.htm, свободный. – Загл. с экрана.

 

http://university.sirius-ru.net/law_of_karma/karma_01.htm

 


[1]Самсара – кръга нараждането и смъртта в световете, ограничени от карма, едно от основните понятия в индийската философия (Уикипедия).

 

[2]Упанишадидревноиндийски трактати с религиозно-философски характер. Те са част от Ведите и се отнасят към свещените писания на индуизма (Уикипедия).