Бог и наука
Водата като енергоинформационна матрица на живота
Този, който се научи да управлява състоянието на водната среда, ще се научи да управлява състоянието на нашия организъм.
Алберт Сент Дерди, лауреат на Нобелова награда
Водата е най-разпространеното, най-уникалното и най-удивително вещество в природата. Между всички вещества на Земята, водата, благодарение на своите физически, химически и квантово-механични свойства, заема изключително място в природата и играе особена роля в съществуването на органичния живот. Тя е единственото вещество, срещано в огромни количества в естествени условия във всичките си три агрегатни състояния – твърдо, течно и газообразно. Покривайки ¾ от повърхността на планетата, водата е не само люлка на всички живи същества, но и постоянно поддържа живота вече милиарди години.
Колкото повече науката изучава свойствата на това удивително, пълно със загадки и невероятни свойства вещество, толкова повече възникват нерешени въпроси и тънкости, които изискват не само най-съвършени методи за изследване, но и също преразглеждане на някои, така да се каже „неизменими“ постулати на квантовата механика, на междумолекулярните и междуатомните взаимодействия, на химията и физиката на водните разтвори. Още академик Н. Н. Семьонов писа: „Колкото по-дълбоко учените са навлизали в природата на водата, толкова повече се убеждавали в оригиналното й поведение, в не-очевидността на нейните свойства, в новите й, все още неразкрити докрай структурни особености.“
Новият цикъл лекции ще запознае читателя с удивителните свойства на водата.
1.Структурираната вода – основа за развитието на живота
Водата е най-разпространеното вещество в природата, с което човек се сблъсква ежедневно в продължение на целия си живот. Изглежда водата е привично за нас вещество, но в същото време – най-важното и най-необичайното от всички, известни на науката.
Самият факт, че повече от половината от човешкото тяло е вода (от 90% при новородено до 50% при възрастен индивид) говори за значението на водата за живота на човека. Водата влиза в състава на физиологическите течности на организма и играе роля на вътрешна среда, в която функционират жизнено важните био-химически процеси. Нейната концентрация превишава концентрацията на кое да е био-органично вещество в организма примерно в милион пъти. Най-много вода съдържа главният мозък – 90 %. В кръвта тя е около 81%, в мускулите – 75%. Кожата и черният дроб се състоят от 70% вода. Дори в костите тя е 20%.
Водещият руски учен космолог В. И. Вернадски казва: „Водата заема особено място в историята на нашата планета. Няма природно тяло, което би могло да се сравни с нея по влиянието й върху хода на най-грандиозните геологични процеси. Няма земно вещество – минерал, скала, живо тяло, което да не съдържа вода. Цялото земно вещество е проникнато и обхванато от нея.“
Какви свойства на водата я правят толкова значима за живота на планетата? Какво трябва да знаем за най-важното за нас вещество? Как можем да използваме свойствата й така, че да живеем в хармония с Природата, поддържайки своето здраве и здравето на планетата, нашият космически дом, също жив, покрит с вода в по-голяма част от повърхността си?
В тази лекция ще се постараем да намерим отговор на поставените въпроси, запознавайки се с фактите и научните изследвания в областта на изучаването на водата.
Много радостен факт е, че прогресивните, довели до пробив изследвания в тази област са свързани с името на нашия забележителен съотечественик, руският учен с енциклопедични знания, Станислав Валентинович Зенин.
Кратка биографична справка
Станислав Валентинович Зенин е завършил през 1965 г. Физичния факултет на МГУ със специалност биофизика. Кандидат на химическите науки (1971), кандидат на философските науки (1977), доктор по биология (Институт по медико-биологични проблеми РАН, 1999), професор, ръководител на лаборатория за научни изследвания при Федералния Научен клинико-експериментален център на министерсвтото по здравеопазване и социално развитие на Руската Федерация, президент на Международната академия по Енерго-информационни науки, действителен член на Руската академия по естествени науки, на Академията по иновационни технологии, на Академията по Ново мислене. Автор е на повече от 120 научни публикации.
Основното научно откритие на С. В. Зенин е откритието на структурните особености на водата и свързаните с това структурни свойства на водата. Той доказа, че водата, влизаща в състава на нашия организъм, е особена, не се състои от отделни молекули Н2О, добре известни ни от училище, а от големи групи от тези молекули, наподобяващи клетки, или клетки от тялото, свързани помежду си. Именно тази особеност прави водата удивителна, уникална, основа за развитието на живота на земята.
Анализът показал, че такава, по специален начин структурирана, вода, се съдържа в клетките на организма на новородените деца и малките на животните. Всяка здрава клетка в организма ни също е обкръжена от структурирана вода, а болните (не е важно от какво точно са болни) са обкръжени от неструктурирана вода. За това свидетелстват изследванията, проведени в Университета в Джорджия.
С. В. Зенин, използвайки съвременните методи на изследване (рефрактометрия, течна хроматография, ядрено-магнитен резонанс), за първи път съумява да построи геометричен модел на така наречената структурирана вода, а след това чрез използването на контрастно-фазов микроскоп да получи изображение на тази структурирана вода. На получената фотография се вижда добре нейната клетъчна структура. (виж рис. 1). Съвременната теория на системите и синергетиката потвърждават, че еволюционното развитие на всяка система е свързано с увеличаването на нейната сложност. Точно тази закономерност се отразява в структурата на водата. Водата се показала пред изследователите като строго подредена, йерархически организирана система.
Да се опитаме да разберем по какъв начин, за сметка на какво, става структурирането на водата. Какви структурни елементи влизат в състава на клетките вода, и какви свойства придобива водата, благодарение на тази сложна структура?
В процеса на структуриране условно може да се отделят няколко етапа. През първия етап класическите молекули вода се обединяват, образувайки минимални структурни единици – кванти вода, всяка от които се състои от 57 молекули Н2О. Тези най-прости обединения на молекули напомнят по форма кристал – тетраедър – най-простия многостен, чиито стени са четири триъгълника, (виж рис. 2), чиято форма се определя от златното сечение[1]..
Вторият етап от структурирането на водната среда е свързан с последователното обединение на квантите вода в по-сложни по форма структурни елементи вода – асоциати и по-нататък супермолекули (клъстери).
Максимално възможният количествен състав на асоциатите е ограничен – не повече от 16 кванта 
вода (или 912 молекули). Така се образува основният структурен елемент вода – клъстер, или супермолекула вода, който е стабилен, дълго живеещ структурен елемент на водната среда.
По форма клъстера напомня кристал във вид на разтегнат диамант. (виж рис. 3)
Наличието в структурата на водата на такива големи елементи като клъстерите, които са почти 1000 пъти по-тежки от обикновената молекула Н2О, обяснява защо водата не е газ като сероводорода например Н2S, а течност. Ако водата нямаше такива структурни свойства, тя не би могла да съществува в течно състояние в условията на нашата планета. По своите химични свойства тя би трябвало да замръзва при температура от 73 градуса по Целзий.
Значението на клъстерите за развитието на живота може да се разбере, ако се сравни тяхното количество в обикновената вода и във водата в състава на човешкия организъм.
Структурираната вода, влизаща в състава на нашия организъм, се състои от: 80% клъстери, 15% прости кванти-тетраедъри и 3% класически молекули вода. (виж рис. 4).
Обикновената вода се състои от само 40% клъстери, а 60% са отделни молекули и асоциати.
Колкото повече клъстери съдържа водата, толкова по-подредена е нейната структура, толкова по-голяма е способността й да се възпроизвежда, което се и наблюдава в живите системи.
Значението на образуването на клъстери във водата се обяснява със способността й временно да „запомня“, „съхранява“, а също и да „излъчва“ огромен обем информация във вид на електромагнитни колебания. В структурата на клъстерите е закодирана информация за взаимодействията, които са настъпили с данните в молекулите на водата, т.е. за всички взаимодействия на организма. Всеки клъстер напомня съвременен компютър, в който има до 44000 информационни табла. Всяко от тези табла отговаря за определен вид взаимодействия с околната среда.
Стабилните клъстери, възникващи във водата, носят в себе си много голяма енергия и информация с висока плътност, която е близка до тази на кристалите, затова и се наричат още „течни кристали“ или „кристална вода“.
По-нататъшното структуриране на водата е свързано с обединението на основните структурни елементи на водата – клъстерите (супермолекули) в клетки, във всяка от които има около 40 милиона такива структурни елемента (виж рис, 5). С този трети етап завършва структурирането на водата.
Тези структурни особености дават възможност да се говори за памет на водата, за това, че всеки структурен елемент на водата е информационен елемент. Всяка клетка от такава среда съдържа пълната информацията за всички взаимодействия на водната среда.
В следващото издание ще поговорим по-подробно за паметта на водата.
Библиография:1.Зенин С.В. Принципы научного обоснования биоэнерготерапии. – Москва, 2007. – 68 с.
2.Зенин С.В. Гидрофобная модель структуры ассоциатов молекул воды. // Журнал физ. химии, 1994. – Т. 68. – С. 634-641.
3.Зенин С.В. Возникновение ориентационных полей в водных растворах. // Журнал физ. химии, 1994. – Т. 68. – С. 500-503.
4.Зенин С.В. Водная среда как информационная матрица биологических процессов. Первый Международный симпозиум «Фундаментальные науки и альтернативная медицина». 22-25 сентября 1997 г. Тезисы докладов. – Пущино, 1997. – С. 12-13.
5.Зенин С.В. Концептуальная сущность естествознания. – М., 1997.
6.Зенин С.В. Структурированное состояние воды как основа управления поведением и безопасностью живых систем (диссертация докт. биол. наук). – М., 1999.
7.Зенин С.В. Исследование структуры воды методом протонного магнитного резонанса. Докл. Акад. Наук, 1993. – С. 332(3), 328 - 329.
8.Зенин С. В.,. Тяглов Б. В. Гидрофобная модель структуры ассоциатов молекул воды. // Журнал физ. химии, 1994. – С. 68(4), 636-641.
9.Зенин С.В., Меркулов М.Ф., Мирза Д.Г. Исследование медико-биологических свойств матричных аппликаторов «Айрес». Результаты апробации матричных аппликаторов «Айрес». – СПб, 2000.– с.14-21.
10.Слесарев В.И., Шабров А.В. Структурно-информационное свойство воды и его значение для гомеопатии. 1 Международный конгресс: Новые медицинские технологии. – СПб, 2001. Тезисы, с. 21. / Сб. докладов. – С. 158-163.
Цикълът лекции по темата «Бог и наука» подготови
Докторът на педагогическите науки, профессор М.Л. Скуратовская
http://university.sirius-ru.net/etika/bog_i_nauka_04.htm
[1] Златно сечение – деление на величини (например дължина) на две части по такъв начин, при който отношението на по-голямата към по-малката част е равно на отношението на цялата част към по-голямата. В пропорциите на Хеопсовата пирамида, във фасадата на гръцкия Партенон, в платната на Леонардо да Винчи е било използвано златното сечение. Съотношението на дължината на една спирала ДНК към нейната височина също съответства на златното сечение.